Translate

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Случки по Димитровден

            Случки по Димитровден

Добро Ви утро, скъпи мои ФБ Приятели и Блогъри. Живи и здрави след този празник и да се стягаме вече и за Св. Никола и Св. Стефан. То Народа, като ги е мислил тия празници и чествания не е спал, наистина ги е мислил-дето е намерил празно, без ядене и най-вече пиене, все по някой светия е турил за честване, че повод да има, то-о зер да се наливаш без повод си е грехота.
Та като стана дума за пиене….и аз вчера, като изпратихме гостите, поочистихме къщата, запалих кандилото на олтара, окадих с тамян от Света гора и от Рилската обител и седнахме с жената да се почерпим и ние двамката, тя нали ми е Димитричка, на Св.Димитрий кръщавана, та именячка е, казвам де. Ударихме по едно няколко пъти, хапнахме, като бели хорица и към 8-8, 20 се събрахме към спалнята, че понеделник идва и работа почвам към 3-4 сабайлян.
Да Ви кажа, напоследък, са се навъдили едни бандити - ума си да загубиш! Ходят по къщите, крадат и убиват, отвличат хората за подкуп, жените крадат за да пълнят бардаците, а бе, изобщо, много сган, много нещо. От ден на ден по нагли и по изобретателни стават, поумняват нещо. Че и ги пазят разните му там политици и полицаи и други такави мръшляци, дето са се докопали с Ваша помощ до властта. Хванеш го, приберат го, адвоката му умен-следователя купен, а прокурора с партийно поръчение или герберски активист, приятел на Бойко или пък на карти играе с него……. С две думи казано: Хайдути проклети, да им таковам мамата, ако ме разбирате. От разните му там операции и акции, народа хептен се ошашави, че и аз вече с акъла зях да се хлъзгам. То параноя, то мерки, то чудо! Но нали Ви казвам и бандитите поумняха и бая опит придобиха. Верно, те вече и Държавата си прибраха, полицията тяхна, кво ли ще им кажеш, но все пак се защитаваме някак си. То хората са казали, че покритото мляко, маците не го лочали!  

Та спя си аз в кревата и в просъница се протягам да видя, че жената е до мене и е добре. Ококорих се! Ръката просто ми увисна върху празната възглавница! Жената я няма! Отвлякоха я! Както спим! Заповядах си да замълча. Без да мърдам се огледах в тъмното. Помислих: може да е мръднала до спалнята за гости, докато съм спал…….може и да е слезнала на първия етаж я в кухнята, я в салона или трапезарията. ……. Може просто да е огладняла…..  Не! Не! И пак не! Нещо в мене крещеше! Отвлечена! Инстинктите ми се изостриха! Един глас ми прошепна! „Още са тук, в къщата!“ Без да святкам нищо, тихо като дух се понесох в тъмното готов за нападение, готов да разкъсам всеки и всичко, което ми се изпречи на пътя. Отминах спалнята, отминах банята, отминах и банята за гости. Слях се с въздуха и с полъх не можеха да ме усетят враговете. Трябваше вече да виждам светлинки през долната част на прозореца в спалнята за гости, ако някой умник не е пуснал бронираната щора. Бях полъх, концентрирал в себе си мощта на всичките 120 кг. кокали и мръвки и 9 кофи адреналин. Бях готов да ги убия без да трепна дори! Понесох се към вратата……. Ударът беше зашеметяващ и неочакван….. паднах и за частица от секундата загубих съзнание. Болката беше непоносима. Стегнах се и се напънах като свита пружина! Приготвих ръцете си за да го гепя за гушата, изнесох десния си крак напред за да му нанеса поразяващ удар с коляно в момента в който го пипна за гръцмуля и му го отскубна! Напрегнах всеки мускул от тялото си и се хвърлих в дива атака. Удар! Непоносима болка! Свлякох се по врата като протестърска пикня по банкянски дувар. Дааа! Явно някой идиот беше затворил вратата на спалнята за гости. Много здрава излезе, пущината. От приклекнало състояние се протегнах и внимателно я отворих вратата. За секунда светнах и изгасих и се хвърлих на земята. Жената, естествено, не беше вътре, но и бандит нямаше там. Прилазих до стълбището. Тихо, без дори и с дъх да се издам, започнах да слизам надолу. Този път се движех с дясно рамо напред. Слезнах без да ме усетят бандитите, не ги виждах и не ги усещах в тъмнината. Не знаех къде  бяха застанали, но щях да ги докопам и убия. На последното стъпало изнесох лявото рамо напред и с цяло тяло се хвърлих към коридора за кухнята и входа. Нов удар! Непоносима болка! Срам и унижение! За трети път в една нощ се бия със затворени врати. И кой идиот ги затваря!? Знам аз кое! Утре ще му изкривя врътлето, защото ако се кача сега до третия етаж, ще излети през капандурата. От както живея в тази къща, тази врата никога не е била затваряна. Но шофьора ми е с манталитет на стар ерген. Ходи, мрънка и затваря вратите.  За нищо не става тоя. Или му е студено или му е топло. Ту парното ще загаси, ту вратите ще отвори или пък най често затваря всички врати като шушумига някоя се крие зад затворени врати. Ужас, с периферното си зрение усетих нечие мръдване, нечие присъствие…..студено….не усещах топлина на живот и жив организъм….не усещах дихание в тъмното…..нападнах…. Мощно…. С цялата маса лой и кокалаци…. С всичката агресия, натрупана от унизителните три битки с врати….. с цялата мощ на ограбен човек, на когото са му отвлекли жената и няма какво повече да губи…. с яростта на освободен звяр ….хвърлих се в тъмнината готов за победа……. Майкооооо! Простак! Поредната врата с огледало, естествено! За последните месеци, за втори път ми се случва да налетя на себе си за бой в това огледало. Утре ще кажа да го махнат. Ужас……. Отворих външната врата…тихо! Изнесох се тихо към спалнята. Легнах пак в тъмното за да размисля и се концентрирам. Трябваше да се вземат бързи решения. Жената отвлечена! Няма логика! Бандитите не са в къщи! Убедих се. Но може да са минирали къщата! Бомби да са сложили! Ужас! Само мисълта ме разтресе. Разтресе се леглото!
-Ти болен ли си или изтрещял, бе Дядка!? Цялото легло тресеш! Що не спиш?- Все едно Св. Димитър ми проговори в тъмнината. Така ми се стори гласът на жената. Протегнах се и запалих нощната лампа.
Свита на кълбо в долната част на спалнята, легнала върху силиконовата възглавница, се прозяваше и примижаваше  жената. Цяла планина се срути от раменете ми? Мореее, голям простак съм. И защо не светнах лампите предварително. Изглежда ни побъркаха с тия криминалета, с тия криминални емисии и т.н.. По скоро е тъжно, от колкото смешно. Тази сутрин се замислих дали не е време да преосмислим и ценностните възприятия на Дон Кихот и посланието, което е изпратил на бъдещите поколения Сервантес. А дали не е било и пророческо….!
В съвременния свят обикновените хора са превърнати в обекти за манипулация и груба вулгарна експлоатация от всякакъв вид. Живота практически няма никаква стойност. Насилието и агресията са водещи навсякъде. А ние сме хората, които трябва да се противопоставим на това. Ние сме тези, които трябва да положим основите на един нов свят, свят без насилие, един справедлив свят, без агресия и насилие, без компромис със закона и правилата, свят, във който да живеят нашите деца и внуци!
========================
Тази история е измислена и всяко съвпадение с лица, факти и събития е случайна!

              27/10/2014 г., Мюнхен, Германия

събота, 18 януари 2014 г.

Декемврийски вечери

                Всяка година след Никулден и Студенския празник, като се заредят едни ми ти празници, че като почне едно ми ти пиене –ужас направо! Ужас ти казвам, от дето и да го погледнеш. То след Николай Чудотворец иди-дойде все някак се поживява, къде на работа малко, къде по пазарите, но след Игнажден....направо всичко е едно таквоз, ни за работа, ни за нищо...само пиячка и лапачка.  Та чак до Ивановден, все е така. То жените заприличват на торби от ядене, пиене и миене на чинии. Добре, че напоследък, така понавлязоха миялните машини. Че иначе си беше не ти е майко работа. 
                Тази година, обаче ние с жената решихме да го правим по съвременно му. Като минаха децата и внуците преди Игнажден, решихме: така или иначе ще сме само двамата, щото всеки си фанал дългия, та ще караме по еваш, еваш. От турския магазин ще купим лозови сърми, зелеви сърми ,пълнен патладжан и пълнени тиквички, пълнени чушки, те ти и трушийка, се едно тъщата я е правила, те ти и сварен бобец, за салата, че и снежанка  за ракийката готова има, бе изобщо благодат. Отвяряш консервите, постопляш ги малко във фурната и айдеее готова ти е празничната вечеря. И традицията за гозбите спазена и жената доволна, и Оня Брадатия горе и той доволен, че сме го уважили. Така де, то иначе хем скапани, хем и на Зил заприличваме.....плюскане-тоалет, плюскане-тоалет....Резил! А после защо сме били бедни ние българите! Ами как няма да сме бедни!? Едно време баба ми сдве фусти, две престилки и два чумбера десет години е откарвала, а сега на жената на всеки три месеца целия гардероб се сменя. То са ми ти едни рокли ,едни ми ти чорапогащи, дето по веднаж ги обува и хвърля, едни ми ти чорапи дето жартиер и ластик се не слага, то са ми ти едни тоалети и едни палта па таквоз, па онакоз, па това било от коремче, онова от гръбче, че незнам още какво, но за две опашки - половин пачка те одрусват. И за какво? Тая лисица била по интелигентна, щото била канадска. Пък тама имало други порядки, не като при нас. Мене ако питаш, лисицата си е се лисица, се смрад и смърт за пилците, но жената като рече - къде ще ходиш. А не стават дрехите защото то си е едно ядене, ядене, ядене.... Но кой е виновен!? Ами празниците са виновни естествено! А после защо сме били бедни!!! Затуй!
Мина Игнажден, мина Бъдни вечер, мина Коледа, мина Св.Йосиф, мина и Стефановден, преподобната Теодора  и ей ти на вратата тропа вече Новата година.
Решихме на гръцки ресторант ще идем. Там хем е някакси по българско, по близко, пък и менюто ще да е по балканско. Записахме се за 8 часа вечерта и готово.
31 дойде! От сутринта жената като скокнала, като се развихрила, то едни перални, то ми едно метене, едно миене, ще каже човек, че Велик ден е дошъл, а не Нова година. Викам и:“Какво си се развилняла?“ А тя ми казва: “Че какво, Нова година ли да чакам така?“. Добре де. Помотах се и аз, па седнах на компютъра. Някъде към 11 сутринта жената нахлу в спалнята и подхвана гардеробите. Един отваря, друг отваря, че като зейнаха ония ми ти гардероби, като отвориха една паст, тръпки да те побият. Инстинктивно потърсих с поглед портфейла си за да го защитя, макар и мислено. То зер днес в Германия магазините работят до 18 часа.
               -Какво правиш? - питам.
               -Приготвям се! – отговаря ми тя.
               -Абе, жена, има още 9 часа, докато отидем в ресторанта!
               -Я, не ми говори глупости! Нали трябва да си избера с какво да се облека! - изсъска тя с такъв тон, че просто се примерих. Все пак, празник е!
От 11 до 13 часа гледах как жена ми осем пъти се облече и съблече. Всеки път ме питаше:
              -Така добре ли?  
              -Много е добре. Изглеждаш чудесно! -отговарях неизменно аз, след 5 секунди размисъл, за да хванат декиш думите ми и да изглежда, че размишлявам, преценявам и тогава отговарям.
              -Не! Така не е добре с другата е по добре! - отсичаше тя, аз вдигах за пореден път рамене и чаках следващия път. И така осем пъти!
              Определено това си е доста уморителна и досадна работа. Но какво да се прави!? Празник е! Слава Богу след два дългиии, дългиии часа тоалета за вечерта беше избран. Чувствах се почти щастлив, знаех си, че сега следва банята, прическата, грима, а за мене доста дълга почивка. С невъобразимо удоволствие можех да се отпусна в прегръдките на Фейсбук. Легнах на леглото и взех таблета. Нежно, нежно докоснах с върха на пръстите тъч скрийна. Погалих го и лицето му светна..... Поиска ми парола преди да проникна в него, да потъна в бездната на неговото аз.... дълбоко, дълбоко..... Усетих полъха му! Огъня в сърцето му! Скритата страст и очакване на моето докосване! Знаех си. Ако не усети допира на моите пръсти той пак ще помръкне. Ще изгасне и потъне в тъмнина! Влезнах... и потърсих новините и.....АААААААААА! Ужас! Реклама на Плейбой: „Купете си първия брой на нашето списание за 2014 год. В него ще се насладите на еротичната фотосесия на Искра Федосова! Само за истински мъже!“ Ах! Умората ме е смачкала! Докато чакам да се зареди интернета съм задрямал. Той - интернета в Германия, като че ли е някой инвалид слизащ от Алпите пешачката! В действителност, казват, че германците са много напред технически, дори всички нас ни учеха, че дойче стандарт е най доброто в света. Да де, ама с интернета нещо доста куцат, къде сме ние в България .... светлинни години напред пред германците. То не остана долчинка без интернет, и то какъв!?Интернет! Та затова и често, често ми се случва да задряма на екрана, а от време на време и някой кошмар да ме тресне. Аз, че се уплаших от тази реклама в съня ми, уплаших се сериозно. Не, че имам нещо против тази жена!? Та аз не я познавам, как мога да имам нещо против нея!? Та тя може и да си е голям пич! Но тази реклама в съня ми! Ужас! А я си представете, след това Бойко Борисов и Цветан Цветан да вземат да тръгнат и да ни карат да купуваме по хиляда броя. Или купуваш или проблеми! То така пише във фейса. Ааа, не! Кошмарно си е!
Тъкмо се отърсих от кошмара, аха да се изправя и пред мене изникна жена ми! По бельо! От нищото! Все едно се телепортира от някъде и ме застреля с въпроса: “Как е?“ Изблещих се! Взех да се опипвам за очилата ли, за кво ли там. Проникнал в съзнанието ми въпроса и, промълвих: „Кое?“
                  -Гримът, бе идиот! Равен ли е? –отсече тя.
                  -Ми равен е. Идеален е! – успял да се съвзема вече, отговорих аз.
            -Не, не е! Крайната страна и трябва още малко, нали! – каза тя, без да се гледа в огледалото, а аз кимнах и останах да мисля и разсъждавам кое от двете очи е крайното. Е, все пак, женска логика! Сетих се, че като младежи, когато срещнехме две момичета, обичахме да казваме, така, че да ни чуят: “Я, скивай колко е готина крайната!“. И след това гледаме как и двете почват да се пъчат за да им изглеждат гърдичките по едри и да въртят малките дупета като турбините на карловския вец! Детски ми ти работи!
            Реших, че е време да  почина за час-два време, преди и аз да се приготвям за ресторанта. Беше още 16 часа, но жена ми вече беше готова, седнала на дивана и грабнала лаптопа бродеше из дебрите на Фейсбука. Ама, че време, ама, че традиции!
            Времето бързо се източи и малко преди 20, вече наконтени се отправихме към таверната. Е в Германия истинския купон е или в Таверните, или във Францисканските кръчми или в Сръбските ресторанти. То на друго място си е просто място за ядене или яко плюскане и пиене.
            Макар и за първи път да ми се случваше да посрещам Нова година в ресторант в Германия, аз все пак имах някакви резерви. Беше ми странно, какво ще правя в ресторант цели четири часа. Предполагах, че колкото и бавно да си пийвам за толкова време дори количеството щеше да ме удари. От друга страна се успокоявах, че така или иначе нямаше да имам спомен от тази вечер. За всеки случай си взех и таблета и телефона. Е, ако видя зор, щях да бягам да се крия във фейса.
            Предполагам, че повечето българи в Германия посрещат Нова година по ресторанти и дискотеки и това е едва ли не, една нова традиция. Поне при мене след изчисленията излизаше много по евтино и удобно в ресторант, отколкото в къщи.
            Гърците в тази таверна бяха се постарали много яко. Таверната се намира на Леополдщтрасе 33 в Мюнхен. Събира около 100-150, може би и 200 човека. Има бар, дансинг, жива музика и изумително прекрасна кухня. На всичкото отгоре и много евтина. Масите бяха така разпределени, че създаваха и уют и конфорт, и уж си с всички, а не се нарушава твоята самостоятелност и семейно уединение. А сервитьорите.... аз просто нямам думи...! Посрещат те от вратата. Водят те до масата и те настаняват. След това на всеки 15-20 минути ти сервират по едно блюдо, а през тези 15-20 минути поне 2 пъти още те наобикалят да ти сипят, да ти долеят и да те поздравят. И така от 20 до 24 часа ние бяхме обслужвани между 12 и 20 пъти, не знам колко точно и не съм ги броил. Просто засякох, че на всеки между 15 и 20 минути ни посещава сервитьор с ново блюдо или питие или просто за да вземе излишната посуда. А времето с добро обслужване минава почти незабелязано. А след 22 часа започна да се вихри истински купон. Гостите за учудване не бяха повечето гърци, а си бяха повече местни германци. Само няколко семейства бяхме чужденци, но имаше и тук таме смесени двойки. Самия персонал създаваше изключително настроение. Музиката беше точно зад гърба ми, но това по никакъв начин не ми създаваше дискомфорт. Очаквах, че ще се наслушам основно на изпълнения на АББА, на немска естрада и едва ли не очаквах в полунощ да гръмне Дойче, Дойче Юбирале, всички немци ще скочат и ще се изпънат, с изцъклени очи, и ще започнат да се дерат почти, както повечето пияни българи в провинцията започват да пеят Стани, стани юнак балкански на Трети Март през нощта. Разбира се, ресторанта беше гръцки, обслужващия персонал-гръцки, музиката-гръцка. И някак си започна да се стопля душата ми, когато започнаха да пеят познатите на всеки българин гръцки песни, познатата на всички хора по света музика от филма Зорба Гъркът, която всички наричаме Сертаки. Но бях наистина шокиран, когато повечето германци почнаха да танцуват сертаки и да припяват на музиката. Още по хубаво ми стана, когато певицата запя с гласа на Кичка Бодурова, дори се пренудих, чак да стана да погледна да не би да е на плейбек. Не, не беше Кичка, нито притежаваше онова, което Кичка има и което всички българи приемахме като еталон за мярка. Спомняте ли си популярния в миналото израз в България: „Ооо, тя е много хубава! И вижте само какъв бюст има – цели два лила, три ритона и четири кича!“. Е, сега младото поколение използва за същата мярка силиконови кубици. Но иначе гласът и бе почти същия. Репертоара и от гръцки песни, горе долу същия. Аз дори не усетих кога минаха два часа. Не усетих кога изпих третата бутилка узо. А още не ме беше хванало дори, нищо, че вече и аз си припявах: „Сагапо, сагапо“. Погледнах часовника на телефона. Оставаха 5 минути до настъпването на Новата година. Оставаха три минути до настъпването на Новата година! Оставаха 2 минути до настъпването на Новата година! И Ооо, Божеее! Всички немци, като по команда се изправиха, облякоха за секунди и напуснаха заведението! С жена ми изгубихме ума и дума! Не разбирахме какво става! В заведението останахме само ние и персонала! Настъпи Новата година! Заведението е под земята и не се чуваше нищо. Дойдоха сервитьорите да ни поздравят и ние ги попитахме какво става? Защо всички си тръгнаха? А те се засмяха и казаха, че не са си тръгнали, а просто са излезнали навън за да гледат фоеверките и да си изгърмят техните, който си носи, разбира се. И че след малко ще се върнат. Е не бих си развалил рахатлъка да ръгна по улицата да гърмя с пиратки. Казахме си наздраве за кой ли път тази нощ и за първи път тази година. След двадеситина минути всички немци се върнаха в заведението по местата си, музиката засвири отново и купона продължи. Като залюшкаха едни ми ти кючеци, то на дансинг, то на маси, то на столове! Като скочиха ония ми ти каки да друсат пусти задници и да въртят цици и кореми! Купон! Кой казва, че немците не слушали кючеци и не ги играели! Играят ги, и на маси под маси и на всякъде! Всички играеха, танцуваха до лудост. Забравиха да пият повече! Всичко се превърна в една цветна фиеста. В един вихър от ритми! Страхотно! Едва към два часа ние с жена ми решихме да се преберем, но те останаха и както разбрахме в последствие са играли до 5 сутринта. А днес чета, че щели да ограничават българите и румънците. Пожелавам на оня евродепутат да посети в събота няколко ресторанта и да послуша и да погледа! Тогава да се изказва не подготвен! А иначе нека е здрав и да прави успешна кариера през Новата 2014 година.

ЗАБЕЛЕЖКА:Този разказ е измислен. Всяка прилика с реално съществуващи лица, факти и събития е случайна! Жена, не вярвай на онова което пиша тука!

понеделник, 5 август 2013 г.

Лични записки и бележки

Лични записки и бележки

Спомени за романтични преживявания или.......

Преди години останах за известно време сам в Германия и реших да прекарам една романтична и незабравима нощ с хубава германка.
Първата ми работа беше да се огледам и да потърся приятелка, но разбира се да е хубава, та да ми е добре и на душата и на очите. Взех Релакса и с помощтта и на Чичко Гугъл, започнах да усвоявам минималните езикови познания, за да мога да се почувствам и малко сваляч.  След седмица упорито обикаляне и търсене, погледа ми се спря на една симпатична девойка, има-няма тридесет години. Пазаруваше цветя в един магазин и на пръв поглед я почувствах някак си близка. Беше облечена доста екстравагантно според местнитните обичаи, имаше добра и изчистена линия на дрехите, нямаше разните там кичозни аксесуари увесени по нея, не се забелязваха татуси и пърсинги, а цветята, които си купи -подредени като по книга за икебана. Погледна ме, усмихна ми се с една лъчезарна усмивчица и леле мале аз почти загубих ума и дума. Но в този момент в мене проговори мъжът и като че ли нещо от вътре ме повдигна нагоре. Изправих се, изпъчих коруба като Т34 през 45 г. на подстъпите за Берлин и престъпвайки смело напред, като един Спартак на арената, на един сравнително сносен английско-немско-българо-руски-ръчен и очен и крачен език започнах да обяснявам на девойката колко е хубава и как аз много я харесвам и бих желал да пообщуваме и се поопознаем. Усмихвайки се девойката сбърчи чело, поогледа ме, след това се позамисли за да асемилира с немското си мозъче какво се мъча да и кажа или по-точно покажа и след това изчурулика с бляскава усмивка: "Ти от коя държава си? Румънец ли си?" Мамка му, не бях доволен, че отново ме мислят за румънец и изправяйки се още по гордо и напъчвайки се още повече като американец в Ирак, отговорих: "Не, аз съм Българин!". Момичето ме погледна по задълбочено някак си и ме попита къде живея и искам ли да дойде да пием по една бира в къщи. Този път наистина почти блокирах, но все пак и обясних, че съм женен, живея с жена си, и не е удобно да отидем в къщи. Започнах да се потя и да се мъча да предвидя какво ще ми каже, но тя отново ме изненада... Просто каза: "Не че ми пука дали си женен, ама щом нетрябва-така да е! Дай си телефона." Безмълвно и с трепет и подадох телефона, а тя го взе набра собствения си номер и връщайки ми го с повдигане на рамене каза: "Като си готов и намериш място, ми се обади. Довиждане!" И си излезе от магазина!  Аз извадих кърпичка за да си подсуша физиономията, наведох се за да си пребера овисналото до земята чене и залитаки започнах да се изливам към вратата.
Като откос на бронебойна картечница прозвуча в ушите ми смеха на възрастната продавачка станала свидетел на този епизод, а последвалото от нейната уста: "Тука е така! Ела отново да ми разкажеш!"- те това направо ме довърши! След моето смотолевено: "Филен данк" тръгнах замислен към дома.
Е, не съм човек, който се предава лесно, и затова още на следващия ден започнах луди приготовления за среща, на която смятах да смажа от романтика тази девойка горе-долу двадесетина години по млада от мене!
Обходих с жар виртуалното пространство, прегледах разните там сайтове и форуми за запознанства, надникнах и в някои чисто женски дискусийки и коментари и изградих цяла една стратегия за провеждането на романтичната вечер.
Наех от близкото еко селище една прекрасна къщичка на два етажа за четири дни. Имаше малко холче  и кухничка на първия етаж и по дървено стълбище с 24 стъпала и постлано с бяла пътека се стига до втория етаж, където е спалнята и една доста красиво обзаведена баня с вана. На втория ден прикачих количката на велосипеда и се отправих през гората към близкия град да пазарувам продукти за приказната вечеря. За вечеря мислех да приготвя собственоръчно, стандартната шопска салата, скариди с чесънче и копър, пушена сьомга на канапенце от пълнозърнест хляб, хапки от франзела с масълце, лимонче и черен хайвер, задушени ролца от филенце с парени зеленчуци и пържолка, разбира се, полята със сосче приготвено със синьо сирене и гъбки. За десерт естествено, лично приготвен от мене сладолед, в три цвята, поставен в гнездо от захарен памук и гарниран с ягодки и подсладена сметана, а за гарнитура плодова салата с грозде, банани, ананаси и резенчета пъпиш, диня и мандаринки. За пиене се спрях на Дъмпъл, Шампамско и Хенеси за десерта и кафето.  С помощта на детски боички изрисувах дози за цигари, които напълних със ароматен тютюн. Купих и бяла покривка, тънка висока вазичка за цвете, ръчно рисувани бели свещи.
Рано на третия ден се обадих на девойката и я поканих на вечеря. След това започнах приготовленията. Отне ми около 4 часа да приготвя вечерята. Подредих масата, излъсках приборите и чашите. Поставих свещите на масата, на долния и горния край на парапета на стълбите сложих отново свещници. В банята сложих три групи от по три свещи с различна големина. В спалнята наредих 12 свещи в три свещника. След това започнах с цветята! На масата една червена роза! На всяко от двадесетте и четири стъпала на стълбите поставих по една легнала червена роза, като отделих особенно внимание за проверка от евентуални тръчета. Зер нали съм си от Карлово все си мисля, че всички рози са с тръне. Обрах листенцата от цвета на единадесетте розови рози и ги пуснах във ваната. Напоих една гъба с есенция от магнолия, а във ваната излях и половин шишенце люляково масло. На леглото поставих гербери с цвят на старо злато и в средата три червени. Използвах един подгревател за храна и поставих в него четери навити на руло хавлиени салфетки, като във парогенаратора сипах няколко капки масло от евкалип и бор. След това сложих ръце на кръста и се огледах. Сериозно се притесних, защото не бях сигурен дали всичко ще е ясно на девойката. Изтичах бързо до рецепцията на еко селището и споделих с администратора какво ми е претеснението от езиковата бариера. Човека ме погледна, свали си очилата, избърса ги и след това ми каза, че разбира какъв ми е проблема, но от опит знае, че решение има. След това дойде с мене до виличката, прегледа всичко до банята и съвсем сериозно без грам усмивка ми каза: "Ела в офиса след 15 мин.. Ще ти реша проблема!" Още на десетата минута бях в офиса, но той беше вече готов. Подаде ми десетина листа формат А4 и една кутийка кабърчета. " Ето това е решението! Така правим ние!" погледнах го недоумяващо, а той ми каза: " Виж сега! Това е табелка която трябва да поставиш на масата, а това е табелка, която трябва да закачиш на стълбището за спалнята. Следващото е табелка, която трябва да сложиш на леглото, а другата в банята. Тази пък ще сложиш на скафчето в банята.На закуска ставаш и слагаш на масата тази на която в горния ъгъл пише "Морген"".  Незнам, ако някой на площада ми залющи шамар, дали бих бил повече изненадан от това! Незнаех дали ми се подиграва, базика ли ме нещо или съм попаднал в селото на олигофрените. Погледнах го много внимателно и той, явно разбра моето недоумение, защото ми обясни, че табелките в Германия имат особенно значение и това никак няма да наруши, романтиката на вечерта. Благодарих учтиво и реших да прегледам какво е разпечатано на листовете. На първата надписа гласеше: Това е вечеря, за най-хубавата жена в света. На втората: По тези стълби от рози ще мине най-прекрасната жена! На третата: Това е спалнята в която ще правя секс с най - прекрасната жена. Вазата за цветята е до гардероба. На четвъртата: Тези мокри, топли, ароматни кърпички ще ползва най-красивата жена в света, когато е в леглото и и дотрябват. На петата: Презервативите са в това шкафче! На шестата: Тази вана е за жената по красива от Клеопатра, за да се къпе в цветя и светлина, преди да си легне в леглото! Аз бях изумен! Шокиран е доста слабо да се каже!Скоро ще стана на петдесет, а такова нещо не беше ми се случвало на пет континента по света. Незнаех какво да мисля! Реших да изпълня поръката и да сложа табелките! Чужда държава, чужда култура, чужди навици и нрави! Остана музикалното оформление на вечерта. Някак си не върви да пускам Нелинка и бял мерцедес ме преследва в живота.  Още по малко - Близнаци или Дай пари, Да не говорим пък за Кога се Васка рагяше! Странен би бил превода на последната, особено с моя визуален немски, и как ли бих обяснил раждането на Васка? Нямах никаква немска музика, затова използвах хитовете от осемдесетте, и добре, че флашката с музиката ми бе в джоба. Бях готов! Господи, бях готов!  Следващия половин час беше мнооого дълъг. И..... ето..... Отвън спря кола! В следния миг, вратата се отвори и на прага застаня Тя. Къса, черна, еластична рокля без никаква окраса, освен семпло колие за 3 евро от КИГ. Фигурален чорапогащник, черен - намален от 12 на 6 евро, от ТАКО. Ботуши от вилур, без ток- 28 евро. И една усмивка, изпълнена с мерак и желание-за около 1-1,5 милиона!Дъхът ми секна! Поздрав и първа целувка!  Бърз преценяващ поглед! И една дълга тирада от немски думи със шъткаш диалект! След това възклицания на масата от типа на "Вундабаа". И докато се усетя, тя извади айфона си и почна да снима масата! И като се почна една вечеря на свещи....... Много немски приказки и почти шепот, от който нищо не разбирах, но умно, умно, с патос и разбиране кимах:" Я!Я!". И пак и отново: "Я!Я!". По едно време, се усещам, че девойката ме пита ще правим ли секс? Искам ли? Аз това го знам и разбирам на всички възможни земни езици без да съм ги учил! И пак: "Я!Я!". Ми това го мога! Мноого убедително ! - "Я!Я!". Е, Тя стана, взе си огромната, като торба чанта и тръгна към стълбата. Спря се пред табелката,отново възклицания и бля,бля от което нищо не разбрах и отново снимки на стълбите с айфон от различен ъгъл. Следващото стапало- бля, бля и отново снимки с айфона! И така до спалнята! И отново възклицания, и отново айфон и снимки! Аз вече започнах да се чудя на фотосесия ли се намирам или на романтична вечеря завършваща със секс! Дааа! Замислих се малко.... Преди тридесетина и нещо години с една девойка, седяхме седнали на ръба на една пропаст, с висящи боси крака, гледахме залеза през водния прах на Пръскалото  ( Водопад над хижа Рай, в Калоферския Балкан), не си говорихме, но много, много романтично си мълчахме и бяхме и двамата много щастливи! Но светът се развива или ние остаряваме, но сега осъзнавам, че романтиката преминавала през вечеря, свещи-защо ли,незнам- баня с благовонни масла и пак свещи...... Да много сме израсли! И духовно също! И вече нормално приемаме английската сентенция: " Има пари - има секс, няма пари-няма секс!". Ми дааа! Романтично било да се наплюскаме, налюшкаме и на края да се измандахерцаме едно хубавичко и толкоз!Романтика! Но докато аз се отдавах на философски съждения, на вратата на спалнята, девойката все още обикаляше като фурия из нея, святкайки и щракайки със своя айфон. Трудно ми бе да съм в синхрон с нейното темпо, но ми беше много интересно умението и да щрака с айфона и едновременно с това да се разсъблича и при това със скоростта на Пършинг! Пристъпих леко напред без да я изспускам от очи, и просто неразбрах как така без да се усетя останах без дрехи! Но наистина без да се усетя и без да мръдна, бях без грам парцал по себе си, само едно шкембе два крака и един корнишон! Ужас! Взе да ме обзема паника! И отново без да разбера как стана това, вече бях във ваната с девойката и при това без да падна или да се схвана! Дали ваната освежава, дали приятните аромати, незнам. А може би, в мене естествено заговори инстинкта, мерака или просто се сетих защо сме тука, но...... Стана те това, което трябваше да стане, де! И не един път, а няколко пъти..... И не само във ваната и на спалнята, а къде ли не!?! Няма, братче, лунбаго, нема ишиас, нема артрит и чудо! Като те завърти оня ми ти ураган.... Пфуууу..... То не беха сметани, то не беха ягодки, язък ми за плодовата салата!  Е, по едно време, некаде на ранина се усещам, гледам - лежим на спалнята! Девойката се отпусна, засмяна, със щастлива физиономия и..... След малко се отнесе в прегръдките на един здрав младежки сън! Похърквайки леко, като един "Москвич" на сфетофар! А аз! Лежах и гледах! Искаше ми се да заспя, но...... Сън ме не хваща! Незнам колко време мина така, но странен звук разтърси стаята. Бръмчащ, заглъхващ с изтаняване накрая! След него.... Воня! Гадничко! И отново похъркването! Баба ми би извикала, Бог да я прости:"Не пърдете в стаята!". Но, аз си замълчах! Само станах и поотворих леко прозореца! Влезнах в банята и дълго време стоях под душа! Тихичко събрах разхвърляните из цялата баня отдавна изгаснали свещи и листа от рози! Влезнах в спалнята и започнах да събирам с една лъжица размазаните плодове по килима! Ако скоро, някой ме види отново да купувам ягоди, ей па на! А плодова салата в къщи- НИКОГА! Сметана-забравете!Никога! Започнах внимателно да събирам потрошените и овехнали рози по стълбите и земята! Внимавайки слезнах и започнах да прибирам масата! Тук долу-поражения нямаше! Бях доволен! И много, ама много замислен! И в края на краищата, докато чаках девойката да се събуди, исках да разбера как да запазя в спомените си тази вечер! Дали като романтична вечер! Дали като дива вакханалия само с двама! Дали като последни искри от една отиваща си младост! Дали като поредното мъжко кръшкане. И дали след година ще си спомням тази вечер! Над високите върхове на боровата гора се показа слънцето! Денят настъпи!

Всяка прилика с реално същиствуващи лица и събития е случайна! 

неделя, 14 юли 2013 г.

Защо приемам изцяло кабинета "Орешарски"?

BG Текст:

Защо приемам изцяло кабинета "Орешарски"?

Аз приемам изцяло кабинета "Орешарски", защото съм убеден, че това е правилното Правителство за България. Мнението ми не се формира от политическа предубеденост, а изцяло на убеденост в професионални възможности и интереси. Няколко са основните изходни данни за оценка на Кабинета. Наложената на България ситуация е следната: България се превърна на страна-плацдарм или предмостие за защита на американските интереси. Защо мисля така? Естествено е че в момента се прави всичко по американски модел и това налага извода, че зад протестите в България стоят американските интереси на инвеститорите, който държат концесиите за злато, което изкупуват, зелената енергия и двата големи веца в страната. Създали са си модел за ограбване и източване на страната ни и би било голяма заблуда, ако си мисли някой, че американците се интересуват как живее българинът, има ли си пенсия, има ли с какво да се храни. Изцяло и като поведение и като отношение, американците гледат на нас българите, като на домашните животни, да малко по екзотични, но все пак домашни животни, които могат да се ползват за секс развлечения, за нископлатена работна ръка и като маша. Тяхната земя, сиреч нашата България, не е тяхна, а собственост на Американската държава. Те българите са роби и нямат право на собственост и мнение за съдбата си. Нямат право на собственост върху въздушното си пространство, нямат право на собственост върху бреговата си линия и т.н.. Спомнете си наглото застрояване на Южен Парк от Американците за да си направят сградата за посолството. Определено, доказателствата за такова отношение на Американците към Българите са достатъчно известни. Освен това в момента Американците правят всичко възможно за да не допуснат ново затопляне на отношенията между България и Русия, както в национално, културно, търговско, технологично и социално отношение, така и в геостратегическо. Много са чувствителни американците в това отношение. В стратегически план, и по традиция Американците винаги са поставяли взаимоотношенията си други страни в зависимост и от възможностите за използването на съответната държава във военен аспект. Да безспорно на фона на последните събития в Сирия, Египет и др. държави от региона, включително и Турция, то на всички е ясно, че към момента Турция не е подходяща страна, която американците биха използвали за плацдарм за нанасяне на евентуален ракетен срещу Сирия. Като такъв плацдарм в момента американците виждат България. Да, колкото да е жалко, е факт. С Президента-палячо и проамериканския кръг около него. Каква алтернатива се налага от Президента чрез протестиращите? Служебен кабинет, експертен кабинет. А това означава на практика Президентска република без самостоятелна парламентарна власт, без самостоятелна съдебна власт и единствено само властта на Президента, тоест на проамериканско настроените групи. Това е факт. Евентуална оставка на Премиера Орешарски, ще хвърли страната в ръцете на малка група проамерикански настроени олигарси, които в рамките на 3 до 5 години ще изчерпят всички налични ресурси на страната, на безценица, а след това ще ни хвърлят във хватката на гражданска война или локален етнически конфликт. Каква е алтернативата? Ако Правителството на Орешарски се задържи на власт, а на цял свят е известно, че това Правителство на България е проруско и подкрепя запазването и възстановяването на българоруските религиозни, културни и икономически връзки. Та ако това Правителство се задържи на власт, то на практика страната ще е с отворени старинови традиционни пазари в Русия, Монголия, Китай и Индия. Само с Русия един евентуален очакван стокообмен би могъл да се реализира в рамките на около 12 до 18 милиарда годишно на първо време. Това в действителност би означавало пълно развитие на селскостопанското производство, енергийната промишленост и естествено строителство и не на последно място култура и туризъм. Да, олигархичните кръгове около Президента-палячо с Амбициите на Хитлер, и той самият, озлобен, че природата не го е дарила с необходимия външен вид, визия и харизма за президент, с ниското си и извратено мислене е готов да хвърли страната ни в безсмислието на братоубийствената гражданска и етническа война. Бойко Борисов естествено е друг олигархичен кръг, представляващ цялата организирана престъпност в България. Евентуалното му завръщане на власт, ще мобилизира онази част от Българите, които озверели и изгладнели ще тръгнат на гражданска война само и единствено за едната чест.  Основен противник, биха им се оказали при изненада всички тези днешни псевдодемкрати и набедени "революционери". Приеманите за елитни културни дейци, като Слабаков, бившите политици като Костов и Михайлова, Едвин Сугарев,  Фидосова, журналисти и телевизионни водещи ще са първите жертви на един такъв евентуален граждански конфликт. Извратено е дори самото желание на Борисов и Цветанов да искат да се върнат на власт, ясно съзнавайки тези последствия. Кабинета на Орешарски работи, Народното събрание работи, Съдебната власт работи, Главният прокурор работи.... всички в момента работят и за първи път от 23 години насам някой мисли за Държавата и за българите, за националния интерес и сигурността на всеки един гражданин поотделно. Само за един месец ние сме свидетели на наченки на въстановяването на Държавността в лицето на Прокуратура и съдебна власт. Наченки на въстановяването на Държавността и защита на националния интерес, при това законово. Вкарването на законовата рамка поставя в по трудна ситуация всеки друг олигархичен кръг в бъдеще, който би се опитал да разграбва или преразпределя страната ни и нейните ресурси. Ако погледнем само с едно оченце какво прави Правителството, какви закони вкарва и приема Народното събрание. Закони изцяло в българска полза и защита на българските национални интереси и интереса на всеки българин. Защо бързат в последните дни "протестиращите" ? Защо се активираха и вадят ново лице след ново лице? Защо искат на всяка цена да свалят кабинета. Без да ги интересуват последствията. Ами отговора се крие тук в интернет. Правителството подготвя в бързс план закона с който да се забрани да се сключват обществени поръчки с оффшорни компании. Прекрасно. Но познайте кой понася основната загуба. Американски интереси. И двата големи теца, и зелената енергия в дъното са оффшорки. Хиляди сделки, ще отпаднат от само себе си в следствие на този закон. И ние България ще се превърнем в първата страна приложила в закона си европейската директива.  Вярно е че това не се харесва на повечето олигарси, и те се вдигнаха на война с Кабинета и БСП. В българската война се намесиха и европейските лидери, защото тя може да се окаже показател за цяла Европа. Франция и Германия подкрепиха всячески Борисов и Проамериканските интереси в борбата им за компрометиране на Станишев, само и единствено, защото искаха бъдещия Председател на ПЕС да е германец или французин. Националните предатели и кръгът около екс Президента Първанов подеха глобална кампания срещу Станишев, само и единствено да бъде провалено избирането му за председател на ПЕС при следващите избори догодина. Така поради егото на един остарял и износен човек като Екс Президента Първанов и глутница весели плесени от БСП един национален интерес беше проигран. Кои бяха в този кръг, който се изплю на националния интерес в интерес на собствени егоистични и олигархични обвързаности. Ами напишете името на Станишев в гугъл и всичките изказвания и статии срещу него ще ви излязат на екран. Авторите могат спокойно да се впишат на Стената на Срама и Позора за България наред с името на Поп Кръстю и проф. Цанков. Представете си до къде стигна обществената заблуда и некомпетентност, щом дори Стефан Данаилов, Румен Петков и Нешка Робева, бяха употребени като инструменти за проваляне на българския интерес с участие в Анти Сатнишев кампаниите. Разбира се малко беше необходимо да се замисли човек, ами защо Англия не се намесва в кампанията за очерняне на Станишев? Ами просто Англия няма претенции към председателството на ПЕС. Да, много от олигарсите в България са свързани с висшите кръгове на властта в БСП, и по точно с целия кръг от лица и физиономии познати ни от голямото разграбване в периода 1990 до 2005. Те приемаха, разбира се, предшественика на Станишев за големия шеф. Те гледаха на Станишев като на поредната жертва, докато някой не се изправи в очите им и не ги нарече "Циркаджии". пред лицето на цялата нация!

EN Text:

July 14, 2013 Sunday

Is why accept entirely cabinet "Oresharsky"?

I support the Cabinet "Oresharsky" in its entirety, because I am convinced that this is the right government for Bulgaria. My opinion is not formed by political bias, but because I believe that the Government Oresharsky will be good for the business environment both domestically and internationally, which is in the best interests of the people of Bulgaria and the European Union. / but because I am convinced by professional possibilities and interests.

There are several main factors for the assessment of the Cabinet. The situation imposed on Bulgaria is as follows: Bulgaria became a country-rocket-launching pad or bridgehead for the protection of the American interests. Why do I think so? It is natural that at the moment everything is done on an  American model, and this brings the conclusion that behind the protests in Bulgaria, stand the American interests of the investors, who hold the mining concessions for gold which they buy, renewable energy and the two large water-driven electric-generating stations in the country. They have created themselves a model for robbing and draining our country and it would be a great fallacy if someone thinks that the Americans are interested in how the Bulgarian lives, does he have a pension, can he feed himself.  Entirely, both the behaviour and the attitude of the Americans towards us the Bulgarians, is to look upon us as domestic animals, yes a little more exotic, but nevertheless domestic animals, that can be used for sex entertainment, cheap labour and as fire-handling tongs. Their land, in other words our Bulgaria, is not theirs, but the property of the U.S. state. The  Bulgarians are slaves and they have no right of ownership and opinion as to their fate. No right of ownership to their airspace, no right of ownership to their coast line, and so on. Recall the bold development of South Park by the Americans in order to build their embassy. Certainly, the evidence of this attitude by the Americans towards the Bulgarians, is well known. Besides this, at the moment the Americans are doing everything possible not to allow a new warming of relations between Bulgaria and Russia, as in national, cultural, commercial, technological and social regard, but also in geo-strategic regard. Americans are very sensitive in this regard. In a strategic plan, and traditionally,  Americans have always placed their relationship with other countries in dependance also of the ability to use that county in a military aspect. Yes without doubt against the background of the latest events in Syria, Egypt and other countries in the region, including Turkey, it is clear to everyone, that currently Turkey is not an appropriate country, which America could use as a rocket-launching pad for a possible missile strike against Syria. As such an area, Americans see Bulgaria. Yes, whatever the pity, it is a fact. With the President-clown and the pro-American circle around him. What alternative is the President aiming for through the protesters? A cabinet of professionals, a cabinet of experts. And in practice this means a presidential republic without an independent parliamentary power, without an independent Judiciary and only the authority of the President, in other  words, of the pro-American groups. This is a fact. Eventual resignation of the Prime Minister Oresharski, will throw the country into the hands of a small group of pro-American oligarchs, who within 3 to 5 years will exhaust all of the country's available resources, on the cheap, and will then throw us in the grip of civil war or local ethnic conflict. What is the alternative? If the Oresharsky government holds on to power, and the whole world is aware that this Government of Bulgaria is pro-Russian and supports the preservation and restoration of Bulgarian-Russian religious, cultural and economic ties. So if this government holds on to power, the country will have access to traditional markets in Russia, Mongolia, China and India. The volume of trade with Russia alone, could realize around 12 to 18 billion per year in the first instance. In actuality this would mean the wholesome development of agricultural production, the energy industry and naturally Construction and not least culture and tourism. Yes, the oligarchic circles around the President-clown with the Ambitions of Hitler, and he himself, embittered that nature has not endowed him with the necessary physical appearance, vision and charisma for a president, with his low and depraved thinking is ready to throw our country into the senselessness of a brother-killing civil and ethnic war. Boyko Borisov is naturally another oligarchic circle, representing all of the organized crime in Bulgaria. His eventual return to power, will mobilize the part of the Bulgarians, who savage and starving will go to civil war for the one and only reason, for the honour. A main opponent may suprisingly prove to be all of these today's  pseudodemocrats and alleged "revolutionaries." Accepted as elite cultural figures, like Slabakov, former politicians like Kostov and Mikhailova, Edwin Sougarev, Fidossova, journalists and TV presenters will be the first victims of such an eventual civil conflict. Perverse is even the desire of Borisov and Tsvetanov to want to return to power, clearly realizing  these consequences. The Cabinet Oresharsky is working, the National Assembly is working, the Judicial system is working, the Prosecutor General is working…. everybody is working now and for the first time in 23 years there is someone thinking about the country and about Bulgarians, about the national interest and the security of every single citizen individually. In just one month, we are witness to the beginnings of the restoration of Statehood in the form of the Prosecution and the Judiciary. The beginnings of the restoration of Statehood and protection of the national interest, and it is legal. The introduction of the legal framework restricts every other oligarchic circle in the future, that would try to rob or redistribute our country and its resources. If we only take a peep with just one eye at what the Government is doing, what laws are being introduced and adopted by the National Assembly. Laws entirely for Bulgarian benefit and for the protection of the Bulgarian national interests and the interests of every Bulgarian. Why are the "protesters" rushing in the last days? Why have they mobilized and draw new faces all the time? Why do they want at all costs to bring down the cabinet. Without being   interested in the consequences. Well the answer lies here on the Internet. The government is fast-tracking a law which will prohibit entering into contracts for services with offshore companies. Wonderful. But guess who bears the main loss. American interests. Both large water-driven electric-generating stations and the renewable energy are ultimately offshore interests. Thousands of transactions, will be rendered invalid as a result of this law. And we, Bulgaria, will become the first country to have adopted the European Directive into its legal system.  It is true that this is not liked by most oligarchs, and they took up war with the Cabinet and BSP. The Eurpoean leaders intervened in the Bulgarian war,  because it may become an indicator for the whole of Europe. France and Germany supported Borisov and pro-American interests in every way in their struggle to compromise Stanishev, only because, they wanted the future President of the European Commission to be German or a Frenchman. The national traitors and the circle around the ex President Parvanov launched a global campaign against Stanishev, only and solely so as to ruin his election as President of the European Commission at elections next year. So because of the ego of an old and worn-out man like Ex President Parvanov and a pack cheerful fungi from BSP, one national interest was gambled away. Who were in this circle, which spat in the face of national interest for the sake of its own selfish and oligarchic ties. Well write the name of Stanishev in google and all statements and articles against him will come to the screen. The authors can easily inscribe themselves on the Wall of Shame and Disgrace for Bulgaria alongside the name of Priest Krustyu and Professor Tsankov. Imagine, how far-gone public deception and incompetence was, when even Stefan Danailov, Rumen Petkov and Neshka Robeva, were used as instruments to disrupt Bulgarian interest by participating in the Anti- Stanishev campaigns. Of course only a little was needed to understand why England did not interfere in the campaign to denigrate Stanishev? It is simply    because England has no aspirations to the Presidency of the European Commission. Yes, many of the oligarchs in Bulgaria are connected to the highest circles of power in BSP, and more precisely with the entire circle of faces and persons known to us from the big ransacking in the period of 1990 to 2005. They regarded of course, the predecessor of Stanishev as the big boss. They saw Stanishev, as the next victim in a long succession, until somebody rose up and looked into their eyes and called them "Circus baffoons". in front of the face of the whole nation!


Posted by Janko Haralambev at 20:26