Случки по Димитровден

            Случки по Димитровден

Добро Ви утро, скъпи мои ФБ Приятели и Блогъри. Живи и здрави след този празник и да се стягаме вече и за Св. Никола и Св. Стефан. То Народа, като ги е мислил тия празници и чествания не е спал, наистина ги е мислил-дето е намерил празно, без ядене и най-вече пиене, все по някой светия е турил за честване, че повод да има, то-о зер да се наливаш без повод си е грехота.

Та като стана дума за пиене….и аз вчера, като изпратихме гостите, поочистихме къщата, запалих кандилото на олтара, окадих с тамян от Света гора и от Рилската обител и седнахме с жената да се почерпим и ние двамката, тя нали ми е Димитричка, на Св.Димитрий кръщавана, та именячка е, казвам де. Ударихме по едно няколко пъти, хапнахме, като бели хорица и към 8-8, 20 се събрахме към спалнята, че понеделник идва и работа почвам към 3-4 сабайлян.

Да Ви кажа, напоследък, са се навъдили едни бандити - ума си да загубиш! Ходят по къщите, крадат и убиват, отвличат хората за подкуп, жените крадат за да пълнят бардаците, а бе, изобщо, много сган, много нещо. От ден на ден по нагли и по изобретателни стават, поумняват нещо. Че и ги пазят разните му там политици и полицаи и други такави мръшляци, дето са се докопали с Ваша помощ до властта. Хванеш го, приберат го, адвоката му умен-следователя купен, а прокурора с партийно поръчение или герберски активист, приятел на Бойко или пък на карти играе с него……. С две думи казано: Хайдути проклети, да им таковам мамата, ако ме разбирате. От разните му там операции и акции, народа хептен се ошашави, че и аз вече с акъла зях да се хлъзгам. То параноя, то мерки, то чудо! Но нали Ви казвам и бандитите поумняха и бая опит придобиха. Верно, те вече и Държавата си прибраха, полицията тяхна, кво ли ще им кажеш, но все пак се защитаваме някак си. То хората са казали, че покритото мляко, маците не го лочали!  

Та спя си аз в кревата и в просъница се протягам да видя, че жената е до мене и е добре. Ококорих се! Ръката просто ми увисна върху празната възглавница! Жената я няма! Отвлякоха я! Както спим! Заповядах си да замълча. Без да мърдам се огледах в тъмното. Помислих: може да е мръднала до спалнята за гости, докато съм спал…….може и да е слезнала на първия етаж я в кухнята, я в салона или трапезарията. ……. Може просто да е огладняла…..  Не! Не! И пак не! Нещо в мене крещеше! Отвлечена! Инстинктите ми се изостриха! Един глас ми прошепна! „Още са тук, в къщата!“ Без да святкам нищо, тихо като дух се понесох в тъмното готов за нападение, готов да разкъсам всеки и всичко, което ми се изпречи на пътя. Отминах спалнята, отминах банята, отминах и банята за гости. Слях се с въздуха и с полъх не можеха да ме усетят враговете. Трябваше вече да виждам светлинки през долната част на прозореца в спалнята за гости, ако някой умник не е пуснал бронираната щора. Бях полъх, концентрирал в себе си мощта на всичките 120 кг. кокали и мръвки и 9 кофи адреналин. Бях готов да ги убия без да трепна дори! Понесох се към вратата……. Ударът беше зашеметяващ и неочакван….. паднах и за частица от секундата загубих съзнание. Болката беше непоносима. Стегнах се и се напънах като свита пружина! Приготвих ръцете си за да го гепя за гушата, изнесох десния си крак напред за да му нанеса поразяващ удар с коляно в момента в който го пипна за гръцмуля и му го отскубна! Напрегнах всеки мускул от тялото си и се хвърлих в дива атака. Удар! Непоносима болка! Свлякох се по врата като протестърска пикня по банкянски дувар. Дааа! Явно някой идиот беше затворил вратата на спалнята за гости. Много здрава излезе, пущината. От приклекнало състояние се протегнах и внимателно я отворих вратата. За секунда светнах и изгасих и се хвърлих на земята. Жената, естествено, не беше вътре, но и бандит нямаше там. Прилазих до стълбището. Тихо, без дори и с дъх да се издам, започнах да слизам надолу. Този път се движех с дясно рамо напред. Слезнах без да ме усетят бандитите, не ги виждах и не ги усещах в тъмнината. Не знаех къде  бяха застанали, но щях да ги докопам и убия. На последното стъпало изнесох лявото рамо напред и с цяло тяло се хвърлих към коридора за кухнята и входа. Нов удар! Непоносима болка! Срам и унижение! За трети път в една нощ се бия със затворени врати. И кой идиот ги затваря!? Знам аз кое! Утре ще му изкривя врътлето, защото ако се кача сега до третия етаж, ще излети през капандурата. От както живея в тази къща, тази врата никога не е била затваряна. Но шофьора ми е с манталитет на стар ерген. Ходи, мрънка и затваря вратите.  За нищо не става тоя. Или му е студено или му е топло. Ту парното ще загаси, ту вратите ще отвори или пък най често затваря всички врати като шушумига някоя се крие зад затворени врати. Ужас, с периферното си зрение усетих нечие мръдване, нечие присъствие…..студено….не усещах топлина на живот и жив организъм….не усещах дихание в тъмното…..нападнах…. Мощно…. С цялата маса лой и кокалаци…. С всичката агресия, натрупана от унизителните три битки с врати….. с цялата мощ на ограбен човек, на когото са му отвлекли жената и няма какво повече да губи…. с яростта на освободен звяр ….хвърлих се в тъмнината готов за победа……. Майкооооо! Простак! Поредната врата с огледало, естествено! За последните месеци, за втори път ми се случва да налетя на себе си за бой в това огледало. Утре ще кажа да го махнат. Ужас……. Отворих външната врата…тихо! Изнесох се тихо към спалнята. Легнах пак в тъмното за да размисля и се концентрирам. Трябваше да се вземат бързи решения. Жената отвлечена! Няма логика! Бандитите не са в къщи! Убедих се. Но може да са минирали къщата! Бомби да са сложили! Ужас! Само мисълта ме разтресе. Разтресе се леглото!

-Ти болен ли си или изтрещял, бе Дядка!? Цялото легло тресеш! Що не спиш?- Все едно Св. Димитър ми проговори в тъмнината. Така ми се стори гласът на жената. Протегнах се и запалих нощната лампа.

Свита на кълбо в долната част на спалнята, легнала върху силиконовата възглавница, се прозяваше и примижаваше  жената. Цяла планина се срути от раменете ми? Мореее, голям простак съм. И защо не светнах лампите предварително. Изглежда ни побъркаха с тия криминалета, с тия криминални емисии и т.н.. По скоро е тъжно, от колкото смешно. Тази сутрин се замислих дали не е време да преосмислим и ценностните възприятия на Дон Кихот и посланието, което е изпратил на бъдещите поколения Сервантес. А дали не е било и пророческо….!

В съвременния свят обикновените хора са превърнати в обекти за манипулация и груба вулгарна експлоатация от всякакъв вид. Живота практически няма никаква стойност. Насилието и агресията са водещи навсякъде. А ние сме хората, които трябва да се противопоставим на това. Ние сме тези, които трябва да положим основите на един нов свят, свят без насилие, един справедлив свят, без агресия и насилие, без компромис със закона и правилата, свят, във който да живеят нашите деца и внуци!

========================

Тази история е измислена и всяко съвпадение с лица, факти и събития е случайна!

              27/10/2014 г., Мюнхен, Германия