Всяка година след Никулден и Студенския празник, като се заредят едни ми ти празници, че като почне едно ми ти пиене –ужас направо! Ужас ти казвам, от дето и да го погледнеш. То след Николай Чудотворец иди-дойде все някак се поживява, къде на работа малко, къде по пазарите, но след Игнажден....направо всичко е едно таквоз, ни за работа, ни за нищо...само пиячка и лапачка. Та чак до Ивановден, все е така. То жените заприличват на торби от ядене, пиене и миене на чинии. Добре, че напоследък, така понавлязоха миялните машини. Че иначе си беше не ти е майко работа.
Тази година, обаче ние с жената решихме да го правим по съвременно му. Като минаха децата и внуците преди Игнажден, решихме: така или иначе ще сме само двамата, щото всеки си фанал дългия, та ще караме по еваш, еваш. От турския магазин ще купим лозови сърми, зелеви сърми ,пълнен патладжан и пълнени тиквички, пълнени чушки, те ти и трушийка, се едно тъщата я е правила, те ти и сварен бобец, за салата, че и снежанка за ракийката готова има, бе изобщо благодат. Отвяряш консервите, постопляш ги малко във фурната и айдеее готова ти е празничната вечеря. И традицията за гозбите спазена и жената доволна, и Оня Брадатия горе и той доволен, че сме го уважили. Така де, то иначе хем скапани, хем и на Зил заприличваме.....плюскане-тоалет, плюскане-тоалет....Резил! А после защо сме били бедни ние българите! Ами как няма да сме бедни!? Едно време баба ми сдве фусти, две престилки и два чумбера десет години е откарвала, а сега на жената на всеки три месеца целия гардероб се сменя. То са ми ти едни рокли ,едни ми ти чорапогащи, дето по веднаж ги обува и хвърля, едни ми ти чорапи дето жартиер и ластик се не слага, то са ми ти едни тоалети и едни палта па таквоз, па онакоз, па това било от коремче, онова от гръбче, че незнам още какво, но за две опашки - половин пачка те одрусват. И за какво? Тая лисица била по интелигентна, щото била канадска. Пък тама имало други порядки, не като при нас. Мене ако питаш, лисицата си е се лисица, се смрад и смърт за пилците, но жената като рече - къде ще ходиш. А не стават дрехите защото то си е едно ядене, ядене, ядене.... Но кой е виновен!? Ами празниците са виновни естествено! А после защо сме били бедни!!! Затуй!
Мина Игнажден, мина Бъдни вечер, мина Коледа, мина Св.Йосиф, мина и Стефановден, преподобната Теодора и ей ти на вратата тропа вече Новата година.
Решихме на гръцки ресторант ще идем. Там хем е някакси по българско, по близко, пък и менюто ще да е по балканско. Записахме се за 8 часа вечерта и готово.
31 дойде! От сутринта жената като скокнала, като се развихрила, то едни перални, то ми едно метене, едно миене, ще каже човек, че Велик ден е дошъл, а не Нова година. Викам и:“Какво си се развилняла?“ А тя ми казва: “Че какво, Нова година ли да чакам така?“. Добре де. Помотах се и аз, па седнах на компютъра. Някъде към 11 сутринта жената нахлу в спалнята и подхвана гардеробите. Един отваря, друг отваря, че като зейнаха ония ми ти гардероби, като отвориха една паст, тръпки да те побият. Инстинктивно потърсих с поглед портфейла си за да го защитя, макар и мислено. То зер днес в Германия магазините работят до 18 часа.
-Какво правиш? - питам.
-Приготвям се! – отговаря ми тя.
-Абе, жена, има още 9 часа, докато отидем в ресторанта!
-Я, не ми говори глупости! Нали трябва да си избера с какво да се облека! - изсъска тя с такъв тон, че просто се примерих. Все пак, празник е!
От 11 до 13 часа гледах как жена ми осем пъти се облече и съблече. Всеки път ме питаше:
-Така добре ли?
-Много е добре. Изглеждаш чудесно! -отговарях неизменно аз, след 5 секунди размисъл, за да хванат декиш думите ми и да изглежда, че размишлявам, преценявам и тогава отговарям.
-Не! Така не е добре с другата е по добре! - отсичаше тя, аз вдигах за пореден път рамене и чаках следващия път. И така осем пъти!
Определено това си е доста уморителна и досадна работа. Но какво да се прави!? Празник е! Слава Богу след два дългиии, дългиии часа тоалета за вечерта беше избран. Чувствах се почти щастлив, знаех си, че сега следва банята, прическата, грима, а за мене доста дълга почивка. С невъобразимо удоволствие можех да се отпусна в прегръдките на Фейсбук. Легнах на леглото и взех таблета. Нежно, нежно докоснах с върха на пръстите тъч скрийна. Погалих го и лицето му светна..... Поиска ми парола преди да проникна в него, да потъна в бездната на неговото аз.... дълбоко, дълбоко..... Усетих полъха му! Огъня в сърцето му! Скритата страст и очакване на моето докосване! Знаех си. Ако не усети допира на моите пръсти той пак ще помръкне. Ще изгасне и потъне в тъмнина! Влезнах... и потърсих новините и.....АААААААААА! Ужас! Реклама на Плейбой: „Купете си първия брой на нашето списание за 2014 год. В него ще се насладите на еротичната фотосесия на Искра Федосова! Само за истински мъже!“ Ах! Умората ме е смачкала! Докато чакам да се зареди интернета съм задрямал. Той - интернета в Германия, като че ли е някой инвалид слизащ от Алпите пешачката! В действителност, казват, че германците са много напред технически, дори всички нас ни учеха, че дойче стандарт е най доброто в света. Да де, ама с интернета нещо доста куцат, къде сме ние в България .... светлинни години напред пред германците. То не остана долчинка без интернет, и то какъв!?Интернет! Та затова и често, често ми се случва да задряма на екрана, а от време на време и някой кошмар да ме тресне. Аз, че се уплаших от тази реклама в съня ми, уплаших се сериозно. Не, че имам нещо против тази жена!? Та аз не я познавам, как мога да имам нещо против нея!? Та тя може и да си е голям пич! Но тази реклама в съня ми! Ужас! А я си представете, след това Бойко Борисов и Цветан Цветан да вземат да тръгнат и да ни карат да купуваме по хиляда броя. Или купуваш или проблеми! То така пише във фейса. Ааа, не! Кошмарно си е!
Тъкмо се отърсих от кошмара, аха да се изправя и пред мене изникна жена ми! По бельо! От нищото! Все едно се телепортира от някъде и ме застреля с въпроса: “Как е?“ Изблещих се! Взех да се опипвам за очилата ли, за кво ли там. Проникнал в съзнанието ми въпроса и, промълвих: „Кое?“
-Гримът, бе идиот! Равен ли е? –отсече тя.
-Ми равен е. Идеален е! – успял да се съвзема вече, отговорих аз.
-Не, не е! Крайната страна и трябва още малко, нали! – каза тя, без да се гледа в огледалото, а аз кимнах и останах да мисля и разсъждавам кое от двете очи е крайното. Е, все пак, женска логика! Сетих се, че като младежи, когато срещнехме две момичета, обичахме да казваме, така, че да ни чуят: “Я, скивай колко е готина крайната!“. И след това гледаме как и двете почват да се пъчат за да им изглеждат гърдичките по едри и да въртят малките дупета като турбините на карловския вец! Детски ми ти работи!
Реших, че е време да почина за час-два време, преди и аз да се приготвям за ресторанта. Беше още 16 часа, но жена ми вече беше готова, седнала на дивана и грабнала лаптопа бродеше из дебрите на Фейсбука. Ама, че време, ама, че традиции!
Времето бързо се източи и малко преди 20, вече наконтени се отправихме към таверната. Е в Германия истинския купон е или в Таверните, или във Францисканските кръчми или в Сръбските ресторанти. То на друго място си е просто място за ядене или яко плюскане и пиене.
Макар и за първи път да ми се случваше да посрещам Нова година в ресторант в Германия, аз все пак имах някакви резерви. Беше ми странно, какво ще правя в ресторант цели четири часа. Предполагах, че колкото и бавно да си пийвам за толкова време дори количеството щеше да ме удари. От друга страна се успокоявах, че така или иначе нямаше да имам спомен от тази вечер. За всеки случай си взех и таблета и телефона. Е, ако видя зор, щях да бягам да се крия във фейса.
Предполагам, че повечето българи в Германия посрещат Нова година по ресторанти и дискотеки и това е едва ли не, една нова традиция. Поне при мене след изчисленията излизаше много по евтино и удобно в ресторант, отколкото в къщи.
Гърците в тази таверна бяха се постарали много яко. Таверната се намира на Леополдщтрасе 33 в Мюнхен. Събира около 100-150, може би и 200 човека. Има бар, дансинг, жива музика и изумително прекрасна кухня. На всичкото отгоре и много евтина. Масите бяха така разпределени, че създаваха и уют и конфорт, и уж си с всички, а не се нарушава твоята самостоятелност и семейно уединение. А сервитьорите.... аз просто нямам думи...! Посрещат те от вратата. Водят те до масата и те настаняват. След това на всеки 15-20 минути ти сервират по едно блюдо, а през тези 15-20 минути поне 2 пъти още те наобикалят да ти сипят, да ти долеят и да те поздравят. И така от 20 до 24 часа ние бяхме обслужвани между 12 и 20 пъти, не знам колко точно и не съм ги броил. Просто засякох, че на всеки между 15 и 20 минути ни посещава сервитьор с ново блюдо или питие или просто за да вземе излишната посуда. А времето с добро обслужване минава почти незабелязано. А след 22 часа започна да се вихри истински купон. Гостите за учудване не бяха повечето гърци, а си бяха повече местни германци. Само няколко семейства бяхме чужденци, но имаше и тук таме смесени двойки. Самия персонал създаваше изключително настроение. Музиката беше точно зад гърба ми, но това по никакъв начин не ми създаваше дискомфорт. Очаквах, че ще се наслушам основно на изпълнения на АББА, на немска естрада и едва ли не очаквах в полунощ да гръмне Дойче, Дойче Юбирале, всички немци ще скочат и ще се изпънат, с изцъклени очи, и ще започнат да се дерат почти, както повечето пияни българи в провинцията започват да пеят Стани, стани юнак балкански на Трети Март през нощта. Разбира се, ресторанта беше гръцки, обслужващия персонал-гръцки, музиката-гръцка. И някак си започна да се стопля душата ми, когато започнаха да пеят познатите на всеки българин гръцки песни, познатата на всички хора по света музика от филма Зорба Гъркът, която всички наричаме Сертаки. Но бях наистина шокиран, когато повечето германци почнаха да танцуват сертаки и да припяват на музиката. Още по хубаво ми стана, когато певицата запя с гласа на Кичка Бодурова, дори се пренудих, чак да стана да погледна да не би да е на плейбек. Не, не беше Кичка, нито притежаваше онова, което Кичка има и което всички българи приемахме като еталон за мярка. Спомняте ли си популярния в миналото израз в България: „Ооо, тя е много хубава! И вижте само какъв бюст има – цели два лила, три ритона и четири кича!“. Е, сега младото поколение използва за същата мярка силиконови кубици. Но иначе гласът и бе почти същия. Репертоара и от гръцки песни, горе долу същия. Аз дори не усетих кога минаха два часа. Не усетих кога изпих третата бутилка узо. А още не ме беше хванало дори, нищо, че вече и аз си припявах: „Сагапо, сагапо“. Погледнах часовника на телефона. Оставаха 5 минути до настъпването на Новата година. Оставаха три минути до настъпването на Новата година! Оставаха 2 минути до настъпването на Новата година! И Ооо, Божеее! Всички немци, като по команда се изправиха, облякоха за секунди и напуснаха заведението! С жена ми изгубихме ума и дума! Не разбирахме какво става! В заведението останахме само ние и персонала! Настъпи Новата година! Заведението е под земята и не се чуваше нищо. Дойдоха сервитьорите да ни поздравят и ние ги попитахме какво става? Защо всички си тръгнаха? А те се засмяха и казаха, че не са си тръгнали, а просто са излезнали навън за да гледат фоеверките и да си изгърмят техните, който си носи, разбира се. И че след малко ще се върнат. Е не бих си развалил рахатлъка да ръгна по улицата да гърмя с пиратки. Казахме си наздраве за кой ли път тази нощ и за първи път тази година. След двадеситина минути всички немци се върнаха в заведението по местата си, музиката засвири отново и купона продължи. Като залюшкаха едни ми ти кючеци, то на дансинг, то на маси, то на столове! Като скочиха ония ми ти каки да друсат пусти задници и да въртят цици и кореми! Купон! Кой казва, че немците не слушали кючеци и не ги играели! Играят ги, и на маси под маси и на всякъде! Всички играеха, танцуваха до лудост. Забравиха да пият повече! Всичко се превърна в една цветна фиеста. В един вихър от ритми! Страхотно! Едва към два часа ние с жена ми решихме да се преберем, но те останаха и както разбрахме в последствие са играли до 5 сутринта. А днес чета, че щели да ограничават българите и румънците. Пожелавам на оня евродепутат да посети в събота няколко ресторанта и да послуша и да погледа! Тогава да се изказва не подготвен! А иначе нека е здрав и да прави успешна кариера през Новата 2014 година.
ЗАБЕЛЕЖКА:Този разказ е измислен. Всяка прилика с реално съществуващи лица, факти и събития е случайна! Жена, не вярвай на онова което пиша тука!
Няма коментари:
Публикуване на коментар