Лични записки и бележки
Спомени за романтични преживявания или.......
Преди години останах за известно време сам в Германия и реших да прекарам една романтична и незабравима нощ с хубава германка.
Първата ми работа беше да се огледам и да потърся приятелка, но разбира се да е хубава, та да ми е добре и на душата и на очите. Взех Релакса и с помощтта и на Чичко Гугъл, започнах да усвоявам минималните езикови познания, за да мога да се почувствам и малко сваляч. След седмица упорито обикаляне и търсене, погледа ми се спря на една симпатична девойка, има-няма тридесет години. Пазаруваше цветя в един магазин и на пръв поглед я почувствах някак си близка. Беше облечена доста екстравагантно според местнитните обичаи, имаше добра и изчистена линия на дрехите, нямаше разните там кичозни аксесуари увесени по нея, не се забелязваха татуси и пърсинги, а цветята, които си купи -подредени като по книга за икебана. Погледна ме, усмихна ми се с една лъчезарна усмивчица и леле мале аз почти загубих ума и дума. Но в този момент в мене проговори мъжът и като че ли нещо от вътре ме повдигна нагоре. Изправих се, изпъчих коруба като Т34 през 45 г. на подстъпите за Берлин и престъпвайки смело напред, като един Спартак на арената, на един сравнително сносен английско-немско-българо-руски-ръчен и очен и крачен език започнах да обяснявам на девойката колко е хубава и как аз много я харесвам и бих желал да пообщуваме и се поопознаем. Усмихвайки се девойката сбърчи чело, поогледа ме, след това се позамисли за да асемилира с немското си мозъче какво се мъча да и кажа или по-точно покажа и след това изчурулика с бляскава усмивка: "Ти от коя държава си? Румънец ли си?" Мамка му, не бях доволен, че отново ме мислят за румънец и изправяйки се още по гордо и напъчвайки се още повече като американец в Ирак, отговорих: "Не, аз съм Българин!". Момичето ме погледна по задълбочено някак си и ме попита къде живея и искам ли да дойде да пием по една бира в къщи. Този път наистина почти блокирах, но все пак и обясних, че съм женен, живея с жена си, и не е удобно да отидем в къщи. Започнах да се потя и да се мъча да предвидя какво ще ми каже, но тя отново ме изненада... Просто каза: "Не че ми пука дали си женен, ама щом нетрябва-така да е! Дай си телефона." Безмълвно и с трепет и подадох телефона, а тя го взе набра собствения си номер и връщайки ми го с повдигане на рамене каза: "Като си готов и намериш място, ми се обади. Довиждане!" И си излезе от магазина! Аз извадих кърпичка за да си подсуша физиономията, наведох се за да си пребера овисналото до земята чене и залитаки започнах да се изливам към вратата.
Като откос на бронебойна картечница прозвуча в ушите ми смеха на възрастната продавачка станала свидетел на този епизод, а последвалото от нейната уста: "Тука е така! Ела отново да ми разкажеш!"- те това направо ме довърши! След моето смотолевено: "Филен данк" тръгнах замислен към дома.
Е, не съм човек, който се предава лесно, и затова още на следващия ден започнах луди приготовления за среща, на която смятах да смажа от романтика тази девойка горе-долу двадесетина години по млада от мене!
Обходих с жар виртуалното пространство, прегледах разните там сайтове и форуми за запознанства, надникнах и в някои чисто женски дискусийки и коментари и изградих цяла една стратегия за провеждането на романтичната вечер.
Наех от близкото еко селище една прекрасна къщичка на два етажа за четири дни. Имаше малко холче и кухничка на първия етаж и по дървено стълбище с 24 стъпала и постлано с бяла пътека се стига до втория етаж, където е спалнята и една доста красиво обзаведена баня с вана. На втория ден прикачих количката на велосипеда и се отправих през гората към близкия град да пазарувам продукти за приказната вечеря. За вечеря мислех да приготвя собственоръчно, стандартната шопска салата, скариди с чесънче и копър, пушена сьомга на канапенце от пълнозърнест хляб, хапки от франзела с масълце, лимонче и черен хайвер, задушени ролца от филенце с парени зеленчуци и пържолка, разбира се, полята със сосче приготвено със синьо сирене и гъбки. За десерт естествено, лично приготвен от мене сладолед, в три цвята, поставен в гнездо от захарен памук и гарниран с ягодки и подсладена сметана, а за гарнитура плодова салата с грозде, банани, ананаси и резенчета пъпиш, диня и мандаринки. За пиене се спрях на Дъмпъл, Шампамско и Хенеси за десерта и кафето. С помощта на детски боички изрисувах дози за цигари, които напълних със ароматен тютюн. Купих и бяла покривка, тънка висока вазичка за цвете, ръчно рисувани бели свещи.
Рано на третия ден се обадих на девойката и я поканих на вечеря. След това започнах приготовленията. Отне ми около 4 часа да приготвя вечерята. Подредих масата, излъсках приборите и чашите. Поставих свещите на масата, на долния и горния край на парапета на стълбите сложих отново свещници. В банята сложих три групи от по три свещи с различна големина. В спалнята наредих 12 свещи в три свещника. След това започнах с цветята! На масата една червена роза! На всяко от двадесетте и четири стъпала на стълбите поставих по една легнала червена роза, като отделих особенно внимание за проверка от евентуални тръчета. Зер нали съм си от Карлово все си мисля, че всички рози са с тръне. Обрах листенцата от цвета на единадесетте розови рози и ги пуснах във ваната. Напоих една гъба с есенция от магнолия, а във ваната излях и половин шишенце люляково масло. На леглото поставих гербери с цвят на старо злато и в средата три червени. Използвах един подгревател за храна и поставих в него четери навити на руло хавлиени салфетки, като във парогенаратора сипах няколко капки масло от евкалип и бор. След това сложих ръце на кръста и се огледах. Сериозно се притесних, защото не бях сигурен дали всичко ще е ясно на девойката. Изтичах бързо до рецепцията на еко селището и споделих с администратора какво ми е претеснението от езиковата бариера. Човека ме погледна, свали си очилата, избърса ги и след това ми каза, че разбира какъв ми е проблема, но от опит знае, че решение има. След това дойде с мене до виличката, прегледа всичко до банята и съвсем сериозно без грам усмивка ми каза: "Ела в офиса след 15 мин.. Ще ти реша проблема!" Още на десетата минута бях в офиса, но той беше вече готов. Подаде ми десетина листа формат А4 и една кутийка кабърчета. " Ето това е решението! Така правим ние!" погледнах го недоумяващо, а той ми каза: " Виж сега! Това е табелка която трябва да поставиш на масата, а това е табелка, която трябва да закачиш на стълбището за спалнята. Следващото е табелка, която трябва да сложиш на леглото, а другата в банята. Тази пък ще сложиш на скафчето в банята.На закуска ставаш и слагаш на масата тази на която в горния ъгъл пише "Морген"". Незнам, ако някой на площада ми залющи шамар, дали бих бил повече изненадан от това! Незнаех дали ми се подиграва, базика ли ме нещо или съм попаднал в селото на олигофрените. Погледнах го много внимателно и той, явно разбра моето недоумение, защото ми обясни, че табелките в Германия имат особенно значение и това никак няма да наруши, романтиката на вечерта. Благодарих учтиво и реших да прегледам какво е разпечатано на листовете. На първата надписа гласеше: Това е вечеря, за най-хубавата жена в света. На втората: По тези стълби от рози ще мине най-прекрасната жена! На третата: Това е спалнята в която ще правя секс с най - прекрасната жена. Вазата за цветята е до гардероба. На четвъртата: Тези мокри, топли, ароматни кърпички ще ползва най-красивата жена в света, когато е в леглото и и дотрябват. На петата: Презервативите са в това шкафче! На шестата: Тази вана е за жената по красива от Клеопатра, за да се къпе в цветя и светлина, преди да си легне в леглото! Аз бях изумен! Шокиран е доста слабо да се каже!Скоро ще стана на петдесет, а такова нещо не беше ми се случвало на пет континента по света. Незнаех какво да мисля! Реших да изпълня поръката и да сложа табелките! Чужда държава, чужда култура, чужди навици и нрави! Остана музикалното оформление на вечерта. Някак си не върви да пускам Нелинка и бял мерцедес ме преследва в живота. Още по малко - Близнаци или Дай пари, Да не говорим пък за Кога се Васка рагяше! Странен би бил превода на последната, особено с моя визуален немски, и как ли бих обяснил раждането на Васка? Нямах никаква немска музика, затова използвах хитовете от осемдесетте, и добре, че флашката с музиката ми бе в джоба. Бях готов! Господи, бях готов! Следващия половин час беше мнооого дълъг. И..... ето..... Отвън спря кола! В следния миг, вратата се отвори и на прага застаня Тя. Къса, черна, еластична рокля без никаква окраса, освен семпло колие за 3 евро от КИГ. Фигурален чорапогащник, черен - намален от 12 на 6 евро, от ТАКО. Ботуши от вилур, без ток- 28 евро. И една усмивка, изпълнена с мерак и желание-за около 1-1,5 милиона!Дъхът ми секна! Поздрав и първа целувка! Бърз преценяващ поглед! И една дълга тирада от немски думи със шъткаш диалект! След това възклицания на масата от типа на "Вундабаа". И докато се усетя, тя извади айфона си и почна да снима масата! И като се почна една вечеря на свещи....... Много немски приказки и почти шепот, от който нищо не разбирах, но умно, умно, с патос и разбиране кимах:" Я!Я!". И пак и отново: "Я!Я!". По едно време, се усещам, че девойката ме пита ще правим ли секс? Искам ли? Аз това го знам и разбирам на всички възможни земни езици без да съм ги учил! И пак: "Я!Я!". Ми това го мога! Мноого убедително ! - "Я!Я!". Е, Тя стана, взе си огромната, като торба чанта и тръгна към стълбата. Спря се пред табелката,отново възклицания и бля,бля от което нищо не разбрах и отново снимки на стълбите с айфон от различен ъгъл. Следващото стапало- бля, бля и отново снимки с айфона! И така до спалнята! И отново възклицания, и отново айфон и снимки! Аз вече започнах да се чудя на фотосесия ли се намирам или на романтична вечеря завършваща със секс! Дааа! Замислих се малко.... Преди тридесетина и нещо години с една девойка, седяхме седнали на ръба на една пропаст, с висящи боси крака, гледахме залеза през водния прах на Пръскалото ( Водопад над хижа Рай, в Калоферския Балкан), не си говорихме, но много, много романтично си мълчахме и бяхме и двамата много щастливи! Но светът се развива или ние остаряваме, но сега осъзнавам, че романтиката преминавала през вечеря, свещи-защо ли,незнам- баня с благовонни масла и пак свещи...... Да много сме израсли! И духовно също! И вече нормално приемаме английската сентенция: " Има пари - има секс, няма пари-няма секс!". Ми дааа! Романтично било да се наплюскаме, налюшкаме и на края да се измандахерцаме едно хубавичко и толкоз!Романтика! Но докато аз се отдавах на философски съждения, на вратата на спалнята, девойката все още обикаляше като фурия из нея, святкайки и щракайки със своя айфон. Трудно ми бе да съм в синхрон с нейното темпо, но ми беше много интересно умението и да щрака с айфона и едновременно с това да се разсъблича и при това със скоростта на Пършинг! Пристъпих леко напред без да я изспускам от очи, и просто неразбрах как така без да се усетя останах без дрехи! Но наистина без да се усетя и без да мръдна, бях без грам парцал по себе си, само едно шкембе два крака и един корнишон! Ужас! Взе да ме обзема паника! И отново без да разбера как стана това, вече бях във ваната с девойката и при това без да падна или да се схвана! Дали ваната освежава, дали приятните аромати, незнам. А може би, в мене естествено заговори инстинкта, мерака или просто се сетих защо сме тука, но...... Стана те това, което трябваше да стане, де! И не един път, а няколко пъти..... И не само във ваната и на спалнята, а къде ли не!?! Няма, братче, лунбаго, нема ишиас, нема артрит и чудо! Като те завърти оня ми ти ураган.... Пфуууу..... То не беха сметани, то не беха ягодки, язък ми за плодовата салата! Е, по едно време, некаде на ранина се усещам, гледам - лежим на спалнята! Девойката се отпусна, засмяна, със щастлива физиономия и..... След малко се отнесе в прегръдките на един здрав младежки сън! Похърквайки леко, като един "Москвич" на сфетофар! А аз! Лежах и гледах! Искаше ми се да заспя, но...... Сън ме не хваща! Незнам колко време мина така, но странен звук разтърси стаята. Бръмчащ, заглъхващ с изтаняване накрая! След него.... Воня! Гадничко! И отново похъркването! Баба ми би извикала, Бог да я прости:"Не пърдете в стаята!". Но, аз си замълчах! Само станах и поотворих леко прозореца! Влезнах в банята и дълго време стоях под душа! Тихичко събрах разхвърляните из цялата баня отдавна изгаснали свещи и листа от рози! Влезнах в спалнята и започнах да събирам с една лъжица размазаните плодове по килима! Ако скоро, някой ме види отново да купувам ягоди, ей па на! А плодова салата в къщи- НИКОГА! Сметана-забравете!Никога! Започнах внимателно да събирам потрошените и овехнали рози по стълбите и земята! Внимавайки слезнах и започнах да прибирам масата! Тук долу-поражения нямаше! Бях доволен! И много, ама много замислен! И в края на краищата, докато чаках девойката да се събуди, исках да разбера как да запазя в спомените си тази вечер! Дали като романтична вечер! Дали като дива вакханалия само с двама! Дали като последни искри от една отиваща си младост! Дали като поредното мъжко кръшкане. И дали след година ще си спомням тази вечер! Над високите върхове на боровата гора се показа слънцето! Денят настъпи!
Всяка прилика с реално същиствуващи лица и събития е случайна!
Спомени за романтични преживявания или.......
Преди години останах за известно време сам в Германия и реших да прекарам една романтична и незабравима нощ с хубава германка.
Първата ми работа беше да се огледам и да потърся приятелка, но разбира се да е хубава, та да ми е добре и на душата и на очите. Взех Релакса и с помощтта и на Чичко Гугъл, започнах да усвоявам минималните езикови познания, за да мога да се почувствам и малко сваляч. След седмица упорито обикаляне и търсене, погледа ми се спря на една симпатична девойка, има-няма тридесет години. Пазаруваше цветя в един магазин и на пръв поглед я почувствах някак си близка. Беше облечена доста екстравагантно според местнитните обичаи, имаше добра и изчистена линия на дрехите, нямаше разните там кичозни аксесуари увесени по нея, не се забелязваха татуси и пърсинги, а цветята, които си купи -подредени като по книга за икебана. Погледна ме, усмихна ми се с една лъчезарна усмивчица и леле мале аз почти загубих ума и дума. Но в този момент в мене проговори мъжът и като че ли нещо от вътре ме повдигна нагоре. Изправих се, изпъчих коруба като Т34 през 45 г. на подстъпите за Берлин и престъпвайки смело напред, като един Спартак на арената, на един сравнително сносен английско-немско-българо-руски-ръчен и очен и крачен език започнах да обяснявам на девойката колко е хубава и как аз много я харесвам и бих желал да пообщуваме и се поопознаем. Усмихвайки се девойката сбърчи чело, поогледа ме, след това се позамисли за да асемилира с немското си мозъче какво се мъча да и кажа или по-точно покажа и след това изчурулика с бляскава усмивка: "Ти от коя държава си? Румънец ли си?" Мамка му, не бях доволен, че отново ме мислят за румънец и изправяйки се още по гордо и напъчвайки се още повече като американец в Ирак, отговорих: "Не, аз съм Българин!". Момичето ме погледна по задълбочено някак си и ме попита къде живея и искам ли да дойде да пием по една бира в къщи. Този път наистина почти блокирах, но все пак и обясних, че съм женен, живея с жена си, и не е удобно да отидем в къщи. Започнах да се потя и да се мъча да предвидя какво ще ми каже, но тя отново ме изненада... Просто каза: "Не че ми пука дали си женен, ама щом нетрябва-така да е! Дай си телефона." Безмълвно и с трепет и подадох телефона, а тя го взе набра собствения си номер и връщайки ми го с повдигане на рамене каза: "Като си готов и намериш място, ми се обади. Довиждане!" И си излезе от магазина! Аз извадих кърпичка за да си подсуша физиономията, наведох се за да си пребера овисналото до земята чене и залитаки започнах да се изливам към вратата.
Като откос на бронебойна картечница прозвуча в ушите ми смеха на възрастната продавачка станала свидетел на този епизод, а последвалото от нейната уста: "Тука е така! Ела отново да ми разкажеш!"- те това направо ме довърши! След моето смотолевено: "Филен данк" тръгнах замислен към дома.
Е, не съм човек, който се предава лесно, и затова още на следващия ден започнах луди приготовления за среща, на която смятах да смажа от романтика тази девойка горе-долу двадесетина години по млада от мене!
Обходих с жар виртуалното пространство, прегледах разните там сайтове и форуми за запознанства, надникнах и в някои чисто женски дискусийки и коментари и изградих цяла една стратегия за провеждането на романтичната вечер.
Наех от близкото еко селище една прекрасна къщичка на два етажа за четири дни. Имаше малко холче и кухничка на първия етаж и по дървено стълбище с 24 стъпала и постлано с бяла пътека се стига до втория етаж, където е спалнята и една доста красиво обзаведена баня с вана. На втория ден прикачих количката на велосипеда и се отправих през гората към близкия град да пазарувам продукти за приказната вечеря. За вечеря мислех да приготвя собственоръчно, стандартната шопска салата, скариди с чесънче и копър, пушена сьомга на канапенце от пълнозърнест хляб, хапки от франзела с масълце, лимонче и черен хайвер, задушени ролца от филенце с парени зеленчуци и пържолка, разбира се, полята със сосче приготвено със синьо сирене и гъбки. За десерт естествено, лично приготвен от мене сладолед, в три цвята, поставен в гнездо от захарен памук и гарниран с ягодки и подсладена сметана, а за гарнитура плодова салата с грозде, банани, ананаси и резенчета пъпиш, диня и мандаринки. За пиене се спрях на Дъмпъл, Шампамско и Хенеси за десерта и кафето. С помощта на детски боички изрисувах дози за цигари, които напълних със ароматен тютюн. Купих и бяла покривка, тънка висока вазичка за цвете, ръчно рисувани бели свещи.
Рано на третия ден се обадих на девойката и я поканих на вечеря. След това започнах приготовленията. Отне ми около 4 часа да приготвя вечерята. Подредих масата, излъсках приборите и чашите. Поставих свещите на масата, на долния и горния край на парапета на стълбите сложих отново свещници. В банята сложих три групи от по три свещи с различна големина. В спалнята наредих 12 свещи в три свещника. След това започнах с цветята! На масата една червена роза! На всяко от двадесетте и четири стъпала на стълбите поставих по една легнала червена роза, като отделих особенно внимание за проверка от евентуални тръчета. Зер нали съм си от Карлово все си мисля, че всички рози са с тръне. Обрах листенцата от цвета на единадесетте розови рози и ги пуснах във ваната. Напоих една гъба с есенция от магнолия, а във ваната излях и половин шишенце люляково масло. На леглото поставих гербери с цвят на старо злато и в средата три червени. Използвах един подгревател за храна и поставих в него четери навити на руло хавлиени салфетки, като във парогенаратора сипах няколко капки масло от евкалип и бор. След това сложих ръце на кръста и се огледах. Сериозно се притесних, защото не бях сигурен дали всичко ще е ясно на девойката. Изтичах бързо до рецепцията на еко селището и споделих с администратора какво ми е претеснението от езиковата бариера. Човека ме погледна, свали си очилата, избърса ги и след това ми каза, че разбира какъв ми е проблема, но от опит знае, че решение има. След това дойде с мене до виличката, прегледа всичко до банята и съвсем сериозно без грам усмивка ми каза: "Ела в офиса след 15 мин.. Ще ти реша проблема!" Още на десетата минута бях в офиса, но той беше вече готов. Подаде ми десетина листа формат А4 и една кутийка кабърчета. " Ето това е решението! Така правим ние!" погледнах го недоумяващо, а той ми каза: " Виж сега! Това е табелка която трябва да поставиш на масата, а това е табелка, която трябва да закачиш на стълбището за спалнята. Следващото е табелка, която трябва да сложиш на леглото, а другата в банята. Тази пък ще сложиш на скафчето в банята.На закуска ставаш и слагаш на масата тази на която в горния ъгъл пише "Морген"". Незнам, ако някой на площада ми залющи шамар, дали бих бил повече изненадан от това! Незнаех дали ми се подиграва, базика ли ме нещо или съм попаднал в селото на олигофрените. Погледнах го много внимателно и той, явно разбра моето недоумение, защото ми обясни, че табелките в Германия имат особенно значение и това никак няма да наруши, романтиката на вечерта. Благодарих учтиво и реших да прегледам какво е разпечатано на листовете. На първата надписа гласеше: Това е вечеря, за най-хубавата жена в света. На втората: По тези стълби от рози ще мине най-прекрасната жена! На третата: Това е спалнята в която ще правя секс с най - прекрасната жена. Вазата за цветята е до гардероба. На четвъртата: Тези мокри, топли, ароматни кърпички ще ползва най-красивата жена в света, когато е в леглото и и дотрябват. На петата: Презервативите са в това шкафче! На шестата: Тази вана е за жената по красива от Клеопатра, за да се къпе в цветя и светлина, преди да си легне в леглото! Аз бях изумен! Шокиран е доста слабо да се каже!Скоро ще стана на петдесет, а такова нещо не беше ми се случвало на пет континента по света. Незнаех какво да мисля! Реших да изпълня поръката и да сложа табелките! Чужда държава, чужда култура, чужди навици и нрави! Остана музикалното оформление на вечерта. Някак си не върви да пускам Нелинка и бял мерцедес ме преследва в живота. Още по малко - Близнаци или Дай пари, Да не говорим пък за Кога се Васка рагяше! Странен би бил превода на последната, особено с моя визуален немски, и как ли бих обяснил раждането на Васка? Нямах никаква немска музика, затова използвах хитовете от осемдесетте, и добре, че флашката с музиката ми бе в джоба. Бях готов! Господи, бях готов! Следващия половин час беше мнооого дълъг. И..... ето..... Отвън спря кола! В следния миг, вратата се отвори и на прага застаня Тя. Къса, черна, еластична рокля без никаква окраса, освен семпло колие за 3 евро от КИГ. Фигурален чорапогащник, черен - намален от 12 на 6 евро, от ТАКО. Ботуши от вилур, без ток- 28 евро. И една усмивка, изпълнена с мерак и желание-за около 1-1,5 милиона!Дъхът ми секна! Поздрав и първа целувка! Бърз преценяващ поглед! И една дълга тирада от немски думи със шъткаш диалект! След това възклицания на масата от типа на "Вундабаа". И докато се усетя, тя извади айфона си и почна да снима масата! И като се почна една вечеря на свещи....... Много немски приказки и почти шепот, от който нищо не разбирах, но умно, умно, с патос и разбиране кимах:" Я!Я!". И пак и отново: "Я!Я!". По едно време, се усещам, че девойката ме пита ще правим ли секс? Искам ли? Аз това го знам и разбирам на всички възможни земни езици без да съм ги учил! И пак: "Я!Я!". Ми това го мога! Мноого убедително ! - "Я!Я!". Е, Тя стана, взе си огромната, като торба чанта и тръгна към стълбата. Спря се пред табелката,отново възклицания и бля,бля от което нищо не разбрах и отново снимки на стълбите с айфон от различен ъгъл. Следващото стапало- бля, бля и отново снимки с айфона! И така до спалнята! И отново възклицания, и отново айфон и снимки! Аз вече започнах да се чудя на фотосесия ли се намирам или на романтична вечеря завършваща със секс! Дааа! Замислих се малко.... Преди тридесетина и нещо години с една девойка, седяхме седнали на ръба на една пропаст, с висящи боси крака, гледахме залеза през водния прах на Пръскалото ( Водопад над хижа Рай, в Калоферския Балкан), не си говорихме, но много, много романтично си мълчахме и бяхме и двамата много щастливи! Но светът се развива или ние остаряваме, но сега осъзнавам, че романтиката преминавала през вечеря, свещи-защо ли,незнам- баня с благовонни масла и пак свещи...... Да много сме израсли! И духовно също! И вече нормално приемаме английската сентенция: " Има пари - има секс, няма пари-няма секс!". Ми дааа! Романтично било да се наплюскаме, налюшкаме и на края да се измандахерцаме едно хубавичко и толкоз!Романтика! Но докато аз се отдавах на философски съждения, на вратата на спалнята, девойката все още обикаляше като фурия из нея, святкайки и щракайки със своя айфон. Трудно ми бе да съм в синхрон с нейното темпо, но ми беше много интересно умението и да щрака с айфона и едновременно с това да се разсъблича и при това със скоростта на Пършинг! Пристъпих леко напред без да я изспускам от очи, и просто неразбрах как така без да се усетя останах без дрехи! Но наистина без да се усетя и без да мръдна, бях без грам парцал по себе си, само едно шкембе два крака и един корнишон! Ужас! Взе да ме обзема паника! И отново без да разбера как стана това, вече бях във ваната с девойката и при това без да падна или да се схвана! Дали ваната освежава, дали приятните аромати, незнам. А може би, в мене естествено заговори инстинкта, мерака или просто се сетих защо сме тука, но...... Стана те това, което трябваше да стане, де! И не един път, а няколко пъти..... И не само във ваната и на спалнята, а къде ли не!?! Няма, братче, лунбаго, нема ишиас, нема артрит и чудо! Като те завърти оня ми ти ураган.... Пфуууу..... То не беха сметани, то не беха ягодки, язък ми за плодовата салата! Е, по едно време, некаде на ранина се усещам, гледам - лежим на спалнята! Девойката се отпусна, засмяна, със щастлива физиономия и..... След малко се отнесе в прегръдките на един здрав младежки сън! Похърквайки леко, като един "Москвич" на сфетофар! А аз! Лежах и гледах! Искаше ми се да заспя, но...... Сън ме не хваща! Незнам колко време мина така, но странен звук разтърси стаята. Бръмчащ, заглъхващ с изтаняване накрая! След него.... Воня! Гадничко! И отново похъркването! Баба ми би извикала, Бог да я прости:"Не пърдете в стаята!". Но, аз си замълчах! Само станах и поотворих леко прозореца! Влезнах в банята и дълго време стоях под душа! Тихичко събрах разхвърляните из цялата баня отдавна изгаснали свещи и листа от рози! Влезнах в спалнята и започнах да събирам с една лъжица размазаните плодове по килима! Ако скоро, някой ме види отново да купувам ягоди, ей па на! А плодова салата в къщи- НИКОГА! Сметана-забравете!Никога! Започнах внимателно да събирам потрошените и овехнали рози по стълбите и земята! Внимавайки слезнах и започнах да прибирам масата! Тук долу-поражения нямаше! Бях доволен! И много, ама много замислен! И в края на краищата, докато чаках девойката да се събуди, исках да разбера как да запазя в спомените си тази вечер! Дали като романтична вечер! Дали като дива вакханалия само с двама! Дали като последни искри от една отиваща си младост! Дали като поредното мъжко кръшкане. И дали след година ще си спомням тази вечер! Над високите върхове на боровата гора се показа слънцето! Денят настъпи!
Всяка прилика с реално същиствуващи лица и събития е случайна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар